Не тръгнах от психология.
Работех като консултант по хранене и изграждане на екип.
Всеки ден гледах едно и също.
Хора, които знаят точно какво искат.
Знаят стъпките. Имат плана. Имат мен до себе си.
И не го правят.
Не от мързел. Не от липса на информация.
Нещо ги дърпаше назад — и никой от нас не можеше да го назове.
Тръгнах да търся вълшебния бутон.
Попаднах на констелации почти случайно. Отидох като заместител.
Пет дни. По пет констелации на ден.
За първи път видях отговори на въпроси, които си бях задавала от години.
Отговори, които съвпадат с живота на човека срещу мен — без той да е казал каквото и да било.
Записах се за обучение същата година.
Днес работя така повече от пет години.